Рождество

Дори да ме затворят като в гроб
в най-празната и най-самотна стоя.
Без идоли, без вяра и без Бог...
Сред тъмнина, в която ослепявам.
Сред лепкава и гъста тишина,
попила по тавана и стените,
която да ме кара да крещя...
Стихът ще си остане във очите ми.
В зениците ще дишат светове.
Ще пеят птици, ще цъфтят лалета.
В най-сините и светли цветове
като порой ще заструи небето.
Дърветата в зелено ще горят,
размахали най-живите си клони.
В гората ще се ширне път...
Светът ще заприлича на икона,
преливаща от багри и от звуци.
В мастилото ще се роди живот.
Най-истинското чудо ще се случи.
И ще посмея да повярвам в Бога...


Венцислава Симеонова

На поета с любов

Изстрадай красотата. Нарани я.
В душата като в храм я въведи.
Като молитва й изричай името.
В съня си от любов я сътвори.
Отричай я до лудост. Разплачи я.
На кърст я разпъни, за да е чиста.
В най-тъжните си мисли я откривай.
Разливай я по белия си лист.

Усещай я в деня, когато съмва.
В безлунните си нощи я намирай.
В очите си я скривай - като в църква.
Като в душа... Сърцето ти да спира.
По сто пъти в стиха си да възкръсваш.
О цветове да ослепеят дните.
В зениците ти само да е пъстро.
Като дъга. И да валят звезди....


Венцислава Симеонова

Няма нужда

Няма нужда да бъдем виновни.
Има нужда да бъдем добри.
Тишината е камък надгробен,
щом през плач всяка дума крещи.

Има толкова много надежди.
Има толкова много врати.
Само път не намирам към себе си.
Все се търся по белия лист.

И без дъх ме оставя мастилото.
Недописан оставам стиха...


Венцислава Симеонова

Среднощно

С теб се срещаме само насън.
И насън се обичаме само.
Но звездите угаснат ли вън,
пак осъмвам без твоето рамо.
Без смеха ти, без погледа ти.
И отново ми ставаш далечен.
И отново оставам без стих...
А животът съвсем не е вечен.
Всъщност даже животът е миг,
тъжен спомен за нещо приятно,
кратък вопъл, ридание, вик...

Искам днес да си върна обатно
всички вече отминали дни -
безвъзвратно изгубени, ничии.
Искам щом си отворя очите
с теб наяве да се обичаме...


Венцислава Симеонова

Предизвикано

Забрани ми да мисля за теб
и тогава ще те изстрадам
в най-мастилените куплети.
В тайникът на душата си
зад решетки ще те затворя
в тнишина глуха от викане.
Само с един прозорец -
да броиш нощем звездите.
Само със шепа птици -
да е истинско чудото,
че ме има в зениците ти.
Забрани ми да те сънувам...


Венцислава Симеонова

Религия

Бели лястовици няма.
Има птици без крила.
Има криво огледало,
от което ме е страх.
Ако в него се огледам
и за миг се престраша,
кой от там ще ме погледне?
Колко черна е душата
на изстрадалия грешник?
Колко честни са очите
на фалшивите светци?
И защо остават скрити
думите? Защо мълчи
тоя, дето ти е ближен?
Може би защото Бог
злобно му е скъсал ризата
и му е отворил гроба...

Може да е богохулно,
но животът е такъв.
Коленете ми до кокъл
са изстъргани. До кръв.
А не спирам да се моля...
Може би е просто навик.
Или пък си е нормално
да осъмваш пред олтара
в тишината.
И да стенеш
до побъркване, до лудост.

Вътре в теб да е студено
и да не осъмва чудото....


Венцислава Симеонова

Тишина

Тишината боли.
Тишината е яростно дива.
Във душата мълчи.
Във очите тежи и се крие.
Тишината е плач,
който гърлото връзва на възел.
И те стряска насън.
И в безлунните нощи те буди...


Венцислава Симеонова