Забрани ми да мисля за теб
и тогава ще те изстрадам
в най-мастилените куплети.
В тайникът на душата си
зад решетки ще те затворя
в тнишина глуха от викане.
Само с един прозорец -
да броиш нощем звездите.
Само със шепа птици -
да е истинско чудото,
че ме има в зениците ти.
Забрани ми да те сънувам...
Венцислава Симеонова
Няма коментари:
Публикуване на коментар