Във чашата ми с водка се опитвам
един настойчив спомен да удавя.
Усмихвам се на другите, отпивам...
Но глътките във гърлото ми парят.
Не алкохола, пари ми тъгата.
И ми горчи. И ми изтръпват устните.
Във чашата ми с водка е душата ми.
И споменът не иска да ме пусне...
Венцислава Симеонова
Няма коментари:
Публикуване на коментар