Душата на рибаря е тъга,
удавена във чашата му с вино.
Със вкус на водорасли и слънца,
потънали в очите на делфините.
Душата на рибаря е небе,
увиснало над мократа му стряха.
Разпенено от звуци и криле,
недоизпито и недоизплакано....
Душата на рибаря - самота,
оплетена в прокъсаните мрежи.
Последна глътка въздух под водата.
Единствен бряг сред синята безбрежност....
Венцислава Симеонова
Няма коментари:
Публикуване на коментар