Когато за нищо не мисля.
Когато стихът ми мълчи.
Сънят вълноломно се плисва
в най-тъмното на очите ми.
И пламват цветя и дървета
с зеления звят на гора -
разлистена, мокра и нежна...
В тръстиките плува река
и къса рибарските мрежи...
Венцислава Симеонова
Няма коментари:
Публикуване на коментар