Очите на баща ми са небе,
побрало в себе си една вселена...
Оглеждам се във тях като дете
и чувствам се безкрайно споделена.
И чувствам се до болка несама.
И всички отговори в тях намирам.
Очите на баща ми - светлина,
която от душата ми извира...
Венцислава Симеонова
Няма коментари:
Публикуване на коментар