Душата ли е дето ме боли
и будна ме държи да не заспивам?
Разголвам я в най-тъжния си стих.
В усмивките на хората я скривам...
Душата ли е? Тази ли е, дето
в безлунните ми нощи бе луна,
която храбро пазеше небето ми
и като ангел над съня ми бдя?
Или е тази, дето ме отрече?
Или е тази, дето нарани?
Душата ли е? Или пък е вечност?
А може би от тъмното боли?
Венцислава Симеонова
Няма коментари:
Публикуване на коментар