Не ми прощавай греховете,
а ме осъждай доживот.
Заключвай ме между куплетите.
Във стаята ми - като в гроб.
В зениците - като във пъкъл.
Оставяй ме съвсем сама,
завързана във някой ъгъл.
Във онемяла тишина...
До оглушаване, до лудост.
Която кара да крещиш.
И чакай да се случи чудо.
И чакай Бог да се роди...
Венцислава Симеонова
Няма коментари:
Публикуване на коментар