Същите тези хора, които
злобно ме сочат с пръст
и ме одумват, и плюят в очите ми,
смеят дя се прекръстват.
Смеят да палят свещи в църквата,
тихо да молят Бог.
После се връщат вкъщи по мръкнало,
цели недели постят...
Същите хора, влизат в деня ми.
Грабят душата ми с шепи.
С парещи думи срутват света,
в който живея. Нелепо
вечер неканени идват на гости
и ми подават ръка...
Венцислава Симеонова
Няма коментари:
Публикуване на коментар