Самота

Самота до побъркване,
до задъхване. Жълта.
Във очите се пръска.
Във очите ми млъква.
Като в гроб ме затваря
и ми връзва ръцете.
И оставам без вяра.
И не виждам небето...


Венцислава Симеонова