Във локвите усмивката ми няма
да се стопи, когато си отидеш.
В очите, потопени под водата,
сълзите няма даже да се видят...
И все така ще гледам към небето,
във локвите по пътя отразена.
И ако хвърлиш камъче в сърцето ми,
не си мисли, че си улучил мене!
Венцислава Симеонова
Няма коментари:
Публикуване на коментар